Оригинален текст
Отиде си без сбогом на раздяла,
дори не се обърна миг назад.
Изчезна сякаш буря бе повяла,
в часът на неочакван листопад.
Отиде си, но твоят дъх остана
и твоят дух и твоят весел смях.
Мечта една от тебе разпиляна
и мъничко във мен вина загря.
Припев:(х2)
А трябва ли да ти се вричам,
че винаги ще те обичам?
И трябва ли до сетен час,
да ти повтарям обичам те аз?
И мисля си - наистина ли трябва,
да е така живота подреден.
Щастлив да бъдеш или пък щастлива
макар, че идва краят някой ден.
Отиваш си без сбогом на раздяла,
дори не се обръщаш миг назад.
изчезваш сякаш буря е повяла,
в часа на неочакван листопад.
Припев: (х5)
А трябва ли да ти се вричам,
че винаги ще те обичам?
И трябва ли до сетен час,
да ти повтарям обичам те аз?