Гледай видеото
Оригинален текст
Тихо пада мрака.
Опустял е твоя праг.
Във нощта с тъга просвирва влак.
Аз отдавна чакам
да се върнеш тука пак
и с любов да ме сгрее
твоят смях.
Ако чуеш в нощта,
че с надежда тупти пак едно сърце,
че със обич те търсят две ръце –
аз те моля през девет земи мини,
но при мен се върни. (х2)
Ще те чакам мила.
Ще сънувам твоят глас.
Сам луната с мъка ще гледам аз.
Боже, дай ми сила
и дано пак дойде ден,
в който ти със любов да спреш до мен.