Оригинален текст
Слънцето изгря, слънцето се скри,
а под него нищо ново.
Ние сме сега, нашите мечти, някога преди.
Ние сме сега, нашите мечти, но дали сме по-щастливи?
Ние сме сега, нашите мечти...
Каквото е било, то е и сега и каквото пак ще бъде,
вече е било някога преди.
За теб внезапно аз бях сам,
почти през всички тези дни,
дали и ти за мен не си живял някога преди?!
Колко съм дал и колко съм отнел,
времето ще заличи, но никой не успя в мен да промени твоите черти.
Гледам се сега, някак отстрани,
времето поне личи, всичко се мени.
За теб внезапно аз бях сам,
почти през всички тези дни,
дали и ти за мен не си живял някога преди?!