Гледай видеото
Оригинален текст
Мътни са сълзите,
сякаш от мастика,
пълнят ми очите,
пътя си не виждам.
Ходя без да спирам,
никъде не стигам,
нищо не намирам,
никого не искам.
Аз ли съм, не съм ли
на ръка си гледам,
на ръка си гледам,
пътя си не виждам.
Бягам и се връщам
все една и съща -
шапката червена,
а душата - черна!