Оригинален текст
Ти знаеш ли, че разказа ми луната
за любовта между залеза и зората
мисля колко прилича на тази между нас.
Бели облаци правят им постеля,
но зла тъма ги разделя, на пътя им стои
затова всяка вечер залеза тъжи.
(Припев) (х2)
И безнадеждни със теб така
като зората и залеза
тук под небето – и аз и ти
обречени сме да сме сами.
Ти знаеш ли, че разказа ми луната
за любовта между залеза и зората
мисля колко прилича на тази между нас.
По вятъра шептят, че се обичат,
но бури думите пресичат им без срам
затова и зората е цялата във плам.
(Припев) (х3)