Оригинален текст
Не се страхувай, думите отлитат,
затуй пред мен спокойно говори,
с нещо незначително попитай,
с дребна тайна, с лъжа дори.
И се усмихвай, както ти умееш.
Изплъзвай се от всеки мой въпрос,
накарай всяка улица да пее.
Бъди каквато си – случаен гост.
Разпалвай бързо плахата надежда
и с неволен жест я угаси,
небрежно в мойта обич се оглеждай.
Случаен гост бъди, какъвто си.
Останалото остави на мене.
Съмненията в трескавия сън.
И болката от краткото летене -
на твойте стъпки глъхнещия звън.
Не се страхувай, думите отлитат
и някъде притихват призори.
Къде, защо и как сега не питай.
Усмихвай се пред мен и говори.