Гледай видеото
Оригинален текст
Беше през есента и валеше дъжд,
с мокра коса и безмълвен
аз те чаках да дойдеш в нощта.
Мокри лица до мен напомнят ми за теб,
аз чакам в дъжда и се питам
ще те видя ли още веднъж!?
Тръгвам по улици да те търся аз,
а вятърът шепне безброй лъжи
и ме води към теб сега.
Не искам аз да видя за стотен път,
че си с него пак(х2),
а спомням си как закле се във мене,
закле се, че вярваш във мен!
Припев:
Бягам-улици безкрайни,
бягам в мрачните квартали,
бягам, от твойта сянка бягам всеки ден.
Бягам-вярвам,че ще мога,
бягам – няма да се моля,
бягам, за кой ли път сега аз бягам.
Минаха много дни, безутешни дни,
а исках да вярвам, че някога
ти ще се върнеш пак при мен.
За кой ли път се питам, защо със теб се разминахме!?
А нямаше как да питам звездите,
да моля за прошка и тях.
Припев:
Бягам-улици безкрайни,
бягам в мрачните квартали,
бягам, от твойта сянка бягам всеки ден.
Бягам-вярвам, че ще мога,
бягам – няма да се моля,
бягам, за кой ли път сега аз бягам.
На раздяла сега ми подай ръка
без тъга, без сълзи, без вина и грях.
Спомен, за мен си само спомен…
На раздяла кажи, че не сме били
без тъга, без сълзи и любовни дни.
Спомен ще те връща отново в съня…