Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Kaiti Garbi

Kaiti Garbi

Spase tous deiktes tou rologiou

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Μη το μάθουν κι άλλοι, τι σημαίνεις
όταν μου χτυπάς και μπαίνεις μες στο σύμπαν
της αφηρημένης κι άδειας μου ζωής
Λέξη – λέξη πάντα με πηγαίνεις
ως τ’ απάτητα μιας πόλης βυθισμένης
και μ’ αλυσοδένεις, μ’ όσα θα μου πεις.

Οι αριθμοί του ρολογιού
ξέρουν για μας το πως και που
και οι δυο δείκτες, άλλος ποιος;
Κι αν φλυαρούν, για να βιαστείς
Δε θα ‘ρθει η νύχτα, να τους πεις
ποια ώρα σβήνει τόσο φως;

Σπάσε τους δείκτες του ρολογιού
μην έρθει η ώρα που θα ‘σαι αλλού
Αγάπησέ με στα κρυφά δωμάτιά σου
Σπάσε τους δείκτες και τις ενοχές
με τα φιλιά σου όταν με καις
το σκάνε οι άμυνες, μου λένε «κομματιάσου»
σ’ έχω παράδεισο κι ας έχω αμαρτήσει
αγάπησέ με στα κρυφά, κι όσο κρατήσει.

Μην το μάθουν κι άλλοι, αν σου λείπω
πόσο της καρδιάς τον χτύπο ησυχάζω
σε υπόγειο κήπο που σε συναντώ
τ’ απαγορευμένο όνειρό μας
καταφύγιο το έχω κι οχυρό μας
και τον χωρισμό μας τον συκοφαντώ.

Превод

Да не разбират другите, какво имаш предвид
Когато тропаш на вратата и влизаш във вселена
На моя абстрактен и празен живот.
Дума след дума ме водиш
В непокътнатите места на потънал град
И ме оковаваш с това, което ще кажеш

Стрелките на часовника
Знаят за нас как и къде
И двете стрелки, кой друг?
И ако бърборят, за да побързаш
Няма да дойде нощта, кажи им
През кой час гасне толкова светлина

Счупи стрелките на часовника
Да не идва часа, когато ще си другаде
Обичай ме в скритите си стаи
Счупи стрелките и вината
С целувките си, когато ме изгаряш
Разрушават се преградите, казват ми „разпадни се“
Ти си раят за мен, дори да съм сгрешила
Обичай ме тайно, колкото и да трае

Да не разбират другите дали ти липсвам
Как пулса си забавям
В подземните градини, където те срещам
Забранената ни мечта
За мен е убежище и крепост
И раздялата ни кълна

Зареди коментарите

Още текстове от Kaiti Garbi