Гледай видеото
Оригинален текст
Всеки ден в църква замръква,
много се на бога моли:
- После слънце да не изгрей
във село сватба да няма.
Ала гайдите пищяха
и ми сърцето късаха.
Най-напред, мале, вървеше
чорбаджи Иван от село.
Шепи алтъни хвърляше
и се под мустак смееше.
Сватбари пари сбираха
и се пдо земя хванаха.
До него, мале, вървеше
Ирина, мойта изгора
с гиздава бяла премяна,
ала не беше засмяна,
глава надолу свеждаше,
тихо подбуло плачеше.
Любих я, мале, изкафя,
но я на други дадоха,
седя край пътя и гледа.
Всички край мене минаха,
душа ми, мале, плачеше,
сърце ми кога гореше.
