Гледай видеото
Оригинален текст
Мара на Ногай отвърна: "На килими как да легна?",
всичко ако имахме, всичко аго вземи го.
Глави даваме, ала вяра никога, вяра никога.
Ханове сме имали, царе горди и дръзки,
пусне мене свободна аз при майка да ида.
И при моите, моите братя седмина, братя седмина.
Чедо чу ли, разбра ли? Братя нейни седмина,
бърдо коне яднаха и към шатри литнаха.
Шатри златните, сестра своя да вземат, сестра да вземат.
Мара на Ногай продума: "Моите братя дойдоха!",
моите братя седмина, порта твоя затриха.
Порта затриха, сега идват за тебе, идват за тебе.
Седми братец види ли как ме в устни целуваш
и с меч замъква, глава твоя отсича.
Царят български, седми братец Ивайло, царят Ивайло.
