Гледай видеото
Оригинален текст
1. Запустяла воденица там край старата върба,
а под стряхата седяха двама с влюбени сърца.
Млада хубава девойка с черни очи на сърна,
а до нея момък личен шепне влюбени слова.
Припев:
Детелино, цвете мое, радост и тъга
съдба, орис си за мене, ти си любовта.
Детелино, цвете мое, аз във вярност се заклевам , ти си ми съдба.
2. Пръстен златен аз ти давам и заклевам се в любов
и невяста да ми станеш, с мен да си за цял живот.
След години пак ще дойдем с наште внуци и деца
заедно да им разкажем как открихме любовта.
Припев (х2)
