Гледай видеото
Оригинален текст
Чорбаджи Петко, засукал мустак, наточи вино червено
на свойта Станка ръка целуна и я в очите погледна.
Припев: Седнали, пийнали за луди-млади години.
Спомени върнали - за радост и за несгоди.
Под орехова сянка поседна, на свойта булка продума:
-Я седни, Станке, близо до мене - нещичко аз да ти кажа.
Припев...
Помниш ли, Станке, кат бяхме млади,
с какъв мерак се земахме?
Забравих, Станке, кога е делник,
кога е Света Неделя.
Припев...
Колко години с тебе живеем за мен си, Станке, все млада.
Слънце си, любе, в моите очи, огън за сърце и душа.
Припев...
