Гледай видеото
Оригинален текст
Не плачи, нощта гасне вън,
само вятър пищи в стъклата.
Не плачи, ще се връщам насън,
зад усмивката скрий сълзата.
Бе лудост, грях, беше миг,
но сега в сърцето ражда се вик:
забрави, не поглеждай назад,
утре твой ще е този свят.
Не ме изгаряй с длан,
от мъка съм пиян,
не съм обичал знай, колкото теб никой друг.
Не ме изпращай пак,
ще ме покрие мрак,
но мойта сянка ще скита завинаги тук.
Не плачи, идва новия ден,
път обратен навярно няма.
Не плачи, ще остане след мен
само белег от стара рана.
Бе лудост, грях, беше миг,
но сега в сърцето ражда се вик:
Не ме изгаряй с длан,
от мъка съм пиян
не съм обичал знай, колкото теб никой друг.
Не ме изпращай пак,
ще ме покрие мрак,
но мойта сянка е винаги тук.
Как бушува днес буря в сърцето...
споменът, споменът-болка ме пари сега...
