Йордан на Величка думаше

Йордан Величка думаше:
- Любе Величке, Величке.
мама на мене заръча
кога се вкъщи прибера любе,
тебе да си любе изгоня.
Кат зачу Величка тези думи
много и мъчно домъчня.
Чуди се и мае Величка
какво да стори, направи
като й е детето мъничко
на майка миличко.
Та си е детето вземала,
вземала, та го окъпала,
окъпала още залюляла,
залюляла още заплакала:
-Нани ми нани Иванчо,
туй ще ти е от майка къпане,
туй ще ти е от майка кърмене.
Та си е дрехите съблякла
мъжки си дрехи облякла.
Дончо си име прекръсти.
Девет села минала
в десето село отишла.
Там се е пазарила овчарин.
Девет години овчарувала,
голямо имане е сторила.
Ала й мъчно станало
за нейния малък Иванчо.
Решила да се върне.
Решила-й се върнала
Девет села минала
десето село нейното.
Кога е порти наближила
Величка, Йордан поздрави,
поздрави и го попита:
-Йордане, холан Йордане,
има ли място за мене,
за мене и за стадото ми.
-Има място за тебе,
за тебе и за стадото ти.
Кога са вкъщи влезнали
седнали са да вечерят.
Овчар на Йордан продумал:
-Йордане, холан Йордане.
да не си бекярин,
бекярин и ти като мене.
Откак съм влезнал в къщата ти
не съм ти видял булчето.
-Овчарко, братко , Овчарко.
Стана ми девет години
откакто ми булчето умрело.
Клето сираче остави
по чужди врати да ходи.
Тогас овчар на Йордан продумал:
-Йордане, хай да пуснеш
твоят малък Иванчо
таз вечер при мен да пренощува.
Че стана ми девет години
откак съм от вкъщи излезнал,
не съм си видял детето.
Йордановата стара майчица
тя си Иванчо пуснала
при този овчар незнаен,
незнаен овчар чужденец.
Кога си в стаята влезнали
Величка е мъжки дрехи съблякла
по женски дрехи останала
и на Иванчо продумала:
-Иванчо, синко, Иванчо,
аз не съм овчар незнаен, сине,
а най съм твоята майчица.
Баба ти е причина
баща ти клета да ме изхвърли, синко,
а теб сирачe да оставя
по чужди врати да ходиш.
На вземи шепа жълтици, синко,
да те татко ти изгледа.
Голямо момче да станеш, синко,
голямо момче-учено.
И да не слушаш, синко, хората,
тъй както татко ти ги слушаше.
На заранта е рано станала.
Мъжки си дрехи облякла
и стадото си е повела.
Иванчo се от сън събужда
при баща си бързо тича и вика:
Тате снощния овчар незнаен
не беше овчар чужденец,
а най е тате моята майчица.
Кат зачу Йордан тез думи
той си Величка настигна
и на Величка продума:
Върни се, върни се, любе, Величке,
че първо е венчило най-мило.
-Връщам се, любе, връщам
се заради малък Иванчо,
че ми е много миличък.