Оригинален текст
1. Нали ти казах - мразя празни обещания
и мисля, че съм го показвала преди...
Но пак наливаш чаша, пълна с оправдания,
а в моите очи започва да вали.
Като принцеса казваше, че ме обичаш,
че има бъдеще за нас, но не сега...
Разбрах - животът не е приказка красива,
когато всяка твоя дума е лъжа!
Припев:
Защо четеше ми красиви приказки:
"И заживели той и тя щастливо"?
Животът ми е пълен само със сълзи,
а щастието с теб е с вкус "горчиво"...
Защо четеше ми красиви приказки:
"И заживели той и тя щастливо"?
Омръзна ми да губя себе си
зад щастие, което е фалшиво!
2. Сега очакваш ли да има отмъщение?
На мен ми стига, че си лягаш вечер сам.
Когато нямам сигурност - с едно движение
приключвам, тръгвам... и до там!
3.Не сме деца и тази лудост ни убива,
пусни ръката ми и нека си вървя.
Разбрах - животът ни не свършва като в книга,
остава само “Живели някога…”
