Оригинален текст
Теньо на Станка думаше-
Мари Станке ле мари хубава,
мари гиздава.
От чужди хора зачувам любе,
че ка ма няма все плачеш,
мари не казваш.
С много се любов вземах ме мари.
Какво ти любе омръзна, мари дотегна?
Като ме питаш да кажа Теньо
от къщи пари изнасяш
пък ги не връщаш.
Тебе не мога да лъжа мари
Станке мари хубава, мари гиздава.
Тия са пари хайдушки любе.
Аз съм ги любе нарекъл, мари харизъл.