Янко Полковника

Прочул се Янко Полковник,
полковник Янко, бунтовник,
люта българска комита,
във Одринския вилият завладя Янко пътища,
запустя Янко кърища,
не дава на турчин на къра да излезне
и е тука да ида свободно за дренки, да иде.

Турци писма, телеграми телеграфират
до Одринската, бе, паша.
Прави що правищ, бе пашо,
юнак над юнака да найдеш,
Янко Полковника да хванеш,
пътища да ни освободиш,
кърища да ни отървеш.

Пашата дава шепа жълтици
на това младо одринско тиларче
да вика из Одрин града:
"Който се наеме Янко Полковника да хване,
пашата сребро ще го посребри,
със злато ще го позлати."

Всеки има мерак парите да вземе,
ала никой кураж няма
пред Янко в Балкана да застане.

Викал е тилар два дни,
два дни тилар... до три дни –
никой се наемник наема.
Най-после пашата решава,
сам при Елка отиде,
Елка българска даскалица.
Полковник Янко будили са,
Елка млада хубавица...

Отиде пашата и на Елка продума:
"Може ли, Елке, бива ли,
моя ханъмка да станеш,
на висок чердак ще стоиш,
ситни рубета ще нижеш.
Аз на гората тревата ще подпаля,
на овчарите – кошарите.
Янко Полковника ще хвана,
кожата с кремък ще му одера,
с три годишен бузавък ще га напълня.

Елка плесна ръце и се засмя,
и на пашата продума:
"Помни си, пашо, думите,
какви ми думи, бре, думаш!
Гледай да не чуе Янко Полковника!
Една вечер късно ще дойде,
заедно с леглото у Балкана ще те изнесе!"

"Помни си, пашо, думите,
какви ми думи, бре, думаш!
Гледай да не чуе Янко Полковника!
Една вечер от Балкана ще слезне,
заедно с леглото ще те изнесе!"

Пашата три дена срок ѝ даде –
ако Елка не се потурчи,
насила ще я потурчат.
Излезна – не излезна пашата от къщи,
клекна Елка на дясно коляно,
написа бяло писъмце.
Излезна вънка на улицата..
По улицата вървяха, горе в Балкана
от тия голите помаци –
дървени въглища и лопати продаваха.

Отиде, писмото им даде
и на помаци продума:
"Ай това пѝсмо е за Янко Полковника.
На Хайдушкото кладенче като стигнете,
ако Янко го няма,
писмото на кладенчето оставете.
Ако писмото не му дадете
и на вас пътя ще заварди.

Помаци пѝсмо зема̀ха,
точно на обед стигнаха.
Ето Янко пристига с негови млади момчета,
студена вода да пийне,
бяло лица да си обистри.

Помаци му пѝсмо дадаха.
Янко писмото прочетѐ,
прочете, всичко разбера̀,
и на помаци продума:
"Събличайте няколко момчета от ваш'те –
моите момчета да облеча.
Дайте ми два-три катъра..."
И за Одрина потегли...

Кърски цветя набраха,
право при Елка отидаха,
млада булка да направеха,
а пък Янко младоженника зачука на дайрета, дау̀ни.

Нарочно край пашата минаха.
Излезна пашата, джумбиш да гледа.
Янко пред пашата коленяса
и на пашата продума:
"Ние сме горе от Балкана,
от тия голите помаци,
дървени въглища и лопати продаваме.
Нарочно край тебе минахме –
някакъв подарък да на подариш."
Бръкна пашата към джоба,
извади жълтица и га на Янко подаде.

Точно Одрина ще напущат,
слуша Янко на една тясна сокачка,
един млад тилар викаше:
"Който са наеме Янко Полковника да хване,
пашата сребро ще го посребри,
със злато ще го позлати.
Пашата много пари ще даде,
Янко Полковника да хване."

Янко на Елка продума:
"Излезте отвънка Одрине и ма чакайте,
аз ще ида пазарлък с пашата да сторя."

Върна се Янко, отиде, на пашата продума:
"Аз съм, пашо, ербапина!
Гяурина жив ще ти го до̀веда,
но три крини злато малко ми са видат.
Шест, ако ми дадеш,
ако жив гяурина не ти до̀веда,
главата ми ще отрежеш,
ханъмката ми в харема ще вкараш."

Много се зарадва пашата,
че се найде юнак над юнака,
Янко Полковника да заловят.
Веднага три крини му злато дадаха.

Отиде Янко, на момчета ги раздаде
и на Елка продума:
"Вие отивайте на Хайдушката поляна,
там ще ме чакате."

Върна се Янко назаде, гледа,
наляво от шосето един млад турчин ореше
със едни брези биволи.
Отиде, и без дума да му продума,
на черна земя го свали,
почна дрехи да му съблича,
с полковнишки дрехи го облича.
Турчинът мяза-немяза Янко...
като му сложи шапската –
същински Янко Полковника.

Турчина на Янко продума:
"Як не бре, Янко Полковник,
ази те лично познавам.
Кога при пашата идеме,
в ръце ще те изведа."
Янко наново на земята го събаря,
с чикеля му устата отвори,
спука му езика и издърпа,
та му езика отряза
да не може нищо да каже.

Рита го, блъска към Одрина.
Турчинът, къдет' види някоя позната кадъна,
дърпа се – дано да го познаят.
Па Янко отзаде му думаше:
"Сус бе, гяурино!
Досега се към кадъни налиташе,
с'а в моите ръце попадна,
пак ли към кадъни налиташ?"

Рита го Янко, кара го,
при пашата го заведе.
Пашата, като го видя,
много се пашата зарадва.
Веднага нареди в тъмни зандани да го фърлят,
да не знае кога е денем и нощем.
Па Янко и пашата, двамата,
седнаха млечно кафе да се почерпят.

Янко на пашата продума:
"Може ли, пашо, бива ли,
дрехите на Полковника да ми подариш,
кога някое време остарея,
на моите внучета да се хваля
какъв гяурин съм заловил?"
Веднага пашата нареди,
дрехите на Янко донесоха.

Пашата под мустак се позасмя
и на Янко продума:
"Слушай ме, младо помаче,
още една крина злато от мене има.
С Елка какво да направим?"

Янко са под мустак позасмя
и на пашата продума:
"Видиш ся, че...
гяурина е в наш'те ръце...
Много често пъти багаж съм оставял...
Ще вземеш два сандъка да приготвиш.
В единия парите ще сложим,
във другия ти ще приседнеш,
кат' багаж ще те о̀ставя –
каквото искаш с ней можеш да правиш."

Много се пашата зарадва.
Веднага нареди, два сандъка донесаха.
В единия парите сложиха,
в другия приклекна пашата да се мери –
и Янко това чакаше.
Отгоре му капака удари,
от джеба пирони изкара,
с юмрука си зачука и го накатароса там.

Кара го Янко, кара го,
на Хайдушката поляна го закара.
Кога на Хайдушката поляна стигнаха,
спуснаха са лакоми момчета,
пълнеа чанти и джобо̀ве.
Някои и по крачолите пущаха,
как падизайката га крие парсата в чорапите
А па дет бяа по-срамежливи,
чакаха втория сандък да разковат.
Кога втория сандък разковаха,
не найдаха пари, алтъни,
най найдаха на пашата чалмата.

Елка за брадичката го фанала,
лекичко го Елка сдрусала
и на пашата продума:
"Я виж, пашо, къде се намираш,
дали там – султан Селим джамия,
Дѝкуля чаршия, девет харема санъмки
и десетия – бели българки,
или се, пашо, намираш
пред Янко Полковника в Балкана
и пред Елка млада хубавица!
Да та коля, да не кандисам."

Че зема̀ла, та го скроила
от това лявото крою,
та и цариградски терзия да дойде
да не може да го ушие.
Земала, та го скроила
от това лявото крою,
та и цариградски терзия да дойде
да не може да го ушие.
Едната му ръка отрязали,
едното му око извадили...

Там от помаците задължиха,
(в) Цариград на султана да го закарат.
Ако на султана хареса,
нека българи да тормози!
И оттогава, и досега,
турците си имат страха от българите,
но най-много – от Аспаруховите българи.

Речник на диалектите

Вилият (вилает)(тур.) – окръг, провинция
Тилар (тур.) – глашатай
Кър – нива, поле
Ханъма (тур.) – жена
Чердак (или чардак) – мансарда, етаж, балкон
Рубета – рубини
Помак - българин мюсюлманин
Сокачка (от сокак) (тур.) – улица
Чикел – нож
Гяур, гяурин – който не вярва в Мохамед, Аллах и Корана
Падизайка – падишах
Алтъни – златни монети
Санъмки – ханъмки
Кандисвам – размислям
Крою – кройка, може би в случая – ръкав