Гледай видеото
Оригинален текст
Покàни Гендо, покàни
негови девет кумички,
да ги гощава, прощава.
На сите Гендо подари
по едно сукно кафено,
на най-малката – алено.
Гендо кумичка думаше:
– Кумичке, Димитровичке,
я викни песен, та запей.
Че е викнала, запяла:
„Знаеш ли, куме, помниш ли,
кога се двама либехме,
либехме, па не вземахме?“