Гледай видеото
Оригинален текст
Аз човек съм като вас, като всички хора
и мен майка е родила, и с любов кърмила.
Учеше ме да обичам, всеки да помага,
своето сърце на други щедро да раздавам.(x2)
И аз раздавах с пълни шепи мамо, и не тежи ми да услужа с моето рамо,
но защо ли майко мила вместо обич нежна аз останах толкоз беден, и без надежда?
Но помнете пред земята всичките сме равни и бедни, и богати, славни и безславни.
Бавно скитам се в нощта, тихо страдам, плача,
не отблъсквайте ме вие, а ръка подайте.
Стъпките отекват глухо, а кънти душата,
кат камбана да събуди обич в сърцата.(x2)
Аз съм скитник беден, със съдба нелека, но сърце с обич пълно бие в мен човека,
но помнете пред земята всичките сме равни и бедни, и богати, славни и безславни.(x2)