Гледай видеото
Оригинален текст
Ах, да знаеш майчо на какво съм место,
на какво съм место, на равна поляна.
На какво съм место, на равна поляна,
нема нито вода, нема нито сенка.
А на мене майчо душа си ми знае,
душа си ми знае, сърце ми не трае.
Па извадих майчо нож от ножницата,
па отрязах майчо клонче яворово.
Па направих майчо сенка яворова,
че са оженило моето първо либе.
Че ме карат майчо тебе да издана,
тебе да издана, коня да им водя.
Коня да им водя дор до равни двори,
че ме канят майчо от кон да я сваля.
От кон да я сваля, ръки да я вземат,
ръки да я вземат, вкъщи да я внесат.
А на мене майчо душа си ми знае,
душа си ми знае, сърце ми не трае.
Оти ма си майчинко родила, толкова майчо убава,
майчинко, толкова майчо гиздава.
Па не мога майчинко да ида, там на горна и чешма,
майчинко, там на горна и чешма.
Оти на майчо юнаци, изпълнили са сокаци,
майчинко, тук до наши равни дворове.
Алени китки цъфтеят, юнаците ги береят,
майчинко, юнаците ги береят.
А яз ги видох и скокнах, па я и рекох юнаци,
юнаци, берете юнаци, берете.
Хванали са моми, косяли, с ханосаните ръчички,
юнаци, с гурбаносаните праслета.