Гледай видеото
Оригинален текст
1. Септември бе и златна есен беше
момиче пред казармата стои
в сълзи обляно своя мил изпраща за сбогом
нежни думи му реди. /x2
Как тихичко си капеха листата
и ватъра ги носи на далеч
За сетен път сближихме си устата с целувка кратка запоследен път. /x2
2. И ето вече мина се година
редовно пишеш ми ти писма
и се кълнеш,че вечно ще си моя,че друг за тебе няма на света. /x2
Веднъж преди наряда да застъпи
Получи дългоочаквания плик.
Прости прости че се омъжих скъпи прочете с болка старият войник. /x2
3.Оставих плика взех си автомата
и се загледах дълго в целта,
но се зарекох тази нощ да пазя на младото семейство любовта. /x2
Аз зная много дълго той ше страда
писмото ми когато прочете,
Но аз си имам вече друга радост съпруга съм и имам си дете. /x2
4.Пред твоя дом сигнала аз си свирих,
а ти излезна с детенце на ръце
Обърнах се и плаком си отидох,а ти извика с разплакано лице. /х2
Съдба съдба,защо си тъй жестока,
Защо отне ми първата любов
Върни ми я тя трябва да е моя
върни ми я върни ми любовта /x2