Гледай видеото
Оригинален текст
Стоян си сватба заправи, булчето му се разболя,
мари разболя булче и умря, Стоян далеко замина.
Девет години ми дойде, за чудо стадо направи,
мари на десетата година Стоян се в село завърна.
На бял кон ме поседна, извади медно кавале,
мари извади медно кавале, засвири жално, тъй милно.
Помамил Драган, помамил 500 вакли огнета, 600 дребни козлета,
ша мине оте, ша мине, през Ямбол града ша мине, през ямболските мостове.
Станка ле бяла търговка, тя си на пътя чакаше, дребни си сълзи ронеше,
дребни си сълзи ронеше и си на Драган думаше: "Драгане любе, Драгане.
Драгане любе, Драгане, ти лъчи жолче отиваш, мене на кого оставяш,
мене на кого оставяш, с мъжка рожба на ръце, с друго любе на сърце."
Ой та тебе Кольо, Кольо, кара Кольо,
що посърнал ходиш? Дребни сълзи рониш.
Дали ти е Кольо пушка гноясала,
или ти е Кольо сабя ръждясала.
Отговаря Кольо на вярна дружина:
"Вчера кат минавах покрай нашето село,(x2)
моми и момци виком вито хоро играят.
Моми и момци виком вито хоро играят,
моята стара майка с китки ги кичи.
И мене закичи, и на мене дума:
"Чакай по ми мязаш ти на моя Кольо."