Гледай видеото
Оригинален текст
Я си имам в наше село една Ангелина
и по нея как лудувам веч втора година.
Она мене сака много и биде да вземе,
ама само едно пречи че бега от мене
Една вечер я настигам при них до полето
и й казвам жаловито мъката в сърцето.
Ангелино, душо блага изгорех по тебе,
я не мога веч да чекам,мен жена ми требе.
Таа вечер она рече не може от батко,
а надвечер че да мине доле у сливако.
Леле като ми продума таа Ангелина,
язе рипнах от земята таман два аршина.
Па отидох у зимнико доле при виното,
та изцедих у устата до капка килото.
Па си стиснах у ръцето тояга накривих
и отидох да я чекам доле у сливако.