Гледай видеото
Оригинален текст
Сигурно е зла шега нашата любов,
побелява от снега с всеки изгрев нов.
Ти успя да доведеш зимата при мен,
маската при теб е скреж, жестът посребрен.
Ти си чужд за мен и за друга отреден,
чужд за моите мечти, за това върви си ти.
Сигурно е зла шега нашата любов,
побелява от снега с всеки изгрев нов.
Знай на всичко слагам край, друг е моя свят докрай,
знай от утре моя рай ще бъде твоя ад.(x2)
Припев:
Ти се мислиш за голям, стар и вечен Дон Жуан,
но не мога да ти дам, даром, даром този зан.
Всеки фалш или лъжа много ясно ти личат,
за такива не тъжа, хайде прав ти път.