Оригинален текст
Понеже се пилях насам натам,
все нещо като камък ми тежеше.
Но най-накрая се опoмних сам.
Две праскови посях и две череши.
И този камък рухна отведнъж.
Като взривен, каквото беше.
Сега съм друг, макар един и същ.
Две праскови посях и две череши.
Какво ще ми говорите за тлен.
Щом този свят от пантивека грешен.
Ще наследи от мене, подир мен,
две праскови посях и две череши.
