Оригинален текст
Само нощем са ти пуснати косите
силуета позата очите
Всичко в тебе сякаш е като в магия,
само въздухът е топъл и ухае на любов.
Ти ме глезиш нощем,чакаш ме,мълчиш.
Като майка се разхождаш и не спиш,и не спиш.
И в мига,когато сън в реалност се преляха,
ти ми каза че бълнувам и ме сложи да заспя.
Аз обичам тези къси нощи
времето ни не достига.
А и зная че в деня
аз не мога да те имам
Но изгрее ли зората аз не мога да те имам.
Очите ти са вече други,търсят сякаш някого за
помощ.
Мойта нежност се превърна в грешка.
Нощите са преброени,
къси и прекрасни.
После ще са само дни
дълги и неясни.