Оригинален текст
Нямам представа как ще боли.
Колко остава, как ще дишам.
Как ще проклинам себе си,
че оттогава те обичам.
Пясък вали.
Ти го събираш нощи и дни-без покой
и свенливо хвърляш прах в мойте очи.
Пясък вали ти го събираш-
Замък строиш-без покой.
И грижливо своя страх ще подредиш.
Никой тук не разбира
какво ли в теб намирам.
Сменят се дните, водят към край.
Някои ме вика. Някой ме вика.