Оригинален текст
Явно от любов сме уморени.
Поглеждаш ме с твойта късна нежност,
става на душата ми студено..
Нима раздялата е неизбежна?
Не вярвах, но се случи много бързо
и ето го началото на края.
Познатите ми утре ще научат,
че ти не идваш вече в тази стая.
Друга обич срещна ли след време,
дори да се разбираме отлично,
дори да се кълна, че го обичам,
той с мен и теб ще трябва да приеме.
Ти пъшкаш, аз кафето си допивам,
ставаме от масичката кръгла.
За хората изглеждаме щастливи,
припряно се сбогуваме на ъгъла.
Друга обич срещна ли след време,
дори да се разбираме отлично,
дори да се кълна, че го обичам,
той с мен и теб ще трябва да приеме.