Оригинален текст
Последен ден и ще бъда неранима,
а ти във мен ще останеш невредима.
Невидимо стъпвам, нечуващо викам,
гласът ми отеква и крясък раздира тишина.
И гледам напразно, и всичко е пусто,
светът пак нехае за това.
Последен ден и ще бъдеш неранима,
а аз във теб ще остана невредима.
Невидимо стъпваш, нечуващо викаш,
гласът ти отеква и крясък раздира тишина.
И гледаш напразно, и всичко е пусто,
светът пак нехае за това.
Между мен и теб го има. (х4)
(моят вътрешен, глас мое вътрешно аз)
Сънувах сън, в него бях непобедима.
И там навън, се почувствах устоима.
И видимо стъпвам, и чуващо викам,
гласът ми отеква и крясък раздира тишина.
Не гледам напразно,
не всичко е пусто
и няма да бъде все така.
Между мен и теб го има. (х8)