Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Indira Radic

Indira Radic

Poslednji uzdisaj

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

I veceras gori moja lomaca
i opet te voli tvoja ludaca
kazu mi ma hajde dobro je
tako bolje je za oboje

A ja cutim dok mi
dusa vice upomoc
i mene je ova tuga ubila
ne dolazim sebi od tog bunila

Svaka kost u telu boli me
ne treba da drugi voli me
Boga molim samo da
prezivim ovu noc

Ref.
I svako u svome krevetu
i u svojoj tami
evo ne spavam noc devetu
od kada smo sami

Pred ocima samo osmeh taj
tugo, nismo mi bili za kraj
nema me bez tebe dobro znaj

I svako u svome krevetu
i u svojoj tami
evo ne spavam noc devetu
od kada smo sami

Pred ocima samo osmeh taj
tugo, nismo mi bili za kraj
nema me bez tebe
bices poslednji moj uzdisaj

A mene je ova ljubav ubila
svog dzelata ko Boga sam ljubila
boli kad te zivot prevari
kada ti i srce krvari
a ja cutim dok mi dusa vice upomoc

Ref.

Превод

И тази вечер горя на своята клада, 
и пак те обича твоята луда.
Казват ми ''Хайде, добре е, 
така е по-добре за двамата''.
А аз мълча, 
докато душата ми крещи за помощ.
И мъката ми ме убива, 
не съм на себе си, в някакъв делириум.
Всяка кост в тялото ме боли, 
вече не искам друг да ме обича.
И моля Бог, просто да преживея нощта.

И всеки е в своето легло и във своята тъмнина.
Ето, не спя девета нощ, откакто сме сами.
Пред очите ми е само усмивката ти, 
мъко моя, не сме били за край, 
няма ме без теб, добре знай.
И всеки е в своето легло и във своята тъмнина.
Ето, не спя девета нощ, откакто сме сами.
Пред очите ми е само усмивката ти, 
мъко моя, не сме били за край, 
няма ме без теб, ще бъдеш моя последна въздишка.

На мене тази любов ме уби, 
а като Бог обичах своят касапин.
Боли, когато животтът те обърка, 
когато кърви сърцето ти, 
а аз мълча, докато душата ми крещи за помощ.

И всеки е в своето легло и във своята тъмнина. 
Ето, не спя девета нощ, откакто сме сами. 
Пред очите ми е само усмивката ти,  
мъко моя, не сме били за край,  
няма ме без теб, добре знай. 
И всеки е в своето легло и във своята тъмнина. 
Ето, не спя девета нощ, откакто сме сами. 
Пред очите ми е само усмивката ти,  
мъко моя, не сме били за край,  
няма ме без теб, ще бъдеш моя последна въздишка.

Преводът е добавен от trendafilov503

Видеото е добавено от trendafilov503

Зареди коментарите

Още текстове от Indira Radic