Гледай видеото
Оригинален текст
Казват че от тъга не се умира, не знам, навярно е така,
как боли и когато те залива вълната черна на скръбта.
Животът е виенско колело, някога си горе, а долу след това,
сипва ни с радост и с тъга, и дава ни, и взима ни деня.
Припев:(x2)
Очите ми са океан от мъка,
сърцето ми вулкан от самота.
Душата ми съсипана от плам
и слънцето угасва през деня.
Настъпва нощ безкрайна и жестока, питам аз къде е моя ден,
защо съдбата е толкова жестока, защо сега наказала е мен.
Животът е виенско колело, някога си горе, а долу след това,
сипва ни с радост и с тъга, и дава ни, и взима ни деня.
Припев:(x2)
Чакам аз нощта да си отиде, защото знам че утре е там,
светъл лъч леко ще изтрие сълзите безнадеждни на нощта.
Животът е виенско колело, някога си горе, а долу след това,
сипва ни с радост и с тъга, и дава ни, и взима ни деня.
Припев:(x2)
участва в албуми: Супер момиче (1998)
поп-фолк