Гледай видеото
Оригинален текст
Ех, пирятелю тежи ми, че боли те отвори ми,
зад вратата знам че плачеш ти.
Казах ти го преди време че въобще не е за тебе,
тя богата е, а беден ти.
Беднякът-милионер да беше станал, престани,
не ме обича, просяк ли да стана, отвори.
Ти прав си бил, парите я вълнуват, знаех си,
а не сърцето в мене колко струва, казах ти.
Припев:
Сипи едно че прав приятеля ти беше,
сълзи сега броиш, но мъжки се държиш.
Не искам да обичам, за последно беше,
защо са ни души, щом търсят се пари?
Времето лекува рани от любови неразбрани,
знай че няма да е все така.
Ще обичаш пак след време, виж какво се случи с мене,
има изход и от пропастта.
На улицата бедните остават, престани
и дом с тях не искам да си правя, замълчи.
Сърцето си раздадох и душата, не, не си,
защо на мен това ми е съдбата ми кажи?
Припев:(x2)
