Оригинален текст
Както всяка сутрин идваш на кафе,
аз мълча смутен отсреща.
Срещат се очите, поглед кадифе
ех, каква поема, ех какъв романс!
Тъжно ми показваш брачната халка,
сякаш казваш - няма надежда.
Всичко е без думи, махваш със ръка -
ех фатална обич, ех фатален шанс.
Все така, все така, случва се нали!
Щом навън тръгнеш без чадър - започва да вали.
Влюбен си във една жена, а тя живее с друг.
С лош късмет страдаш без вина
той е винаги тук, точно тук...