Оригинален текст
Някога, когато бяхме деца
живеехме безгрижно в страхотна махала.
От сутрин до вечер бяхме все сами,
защото старите работиха от ранни зори.
И беше много гот, и ставаха игри,
строяха се комплексите, а ние правихме бели.
По цял ден с филията в ръка,
тичахме след топката и беше гъчкано с деца.
Хей, момчета, къде съдбата ви отвя оттук?
Хей, приятели, поне за миг да бяхте всички тук!
А по-късно с китарите в ръка
свирихме по пейките и свяляхме
гаджета на лунна светлина,
понякога ни гонеха - нарушавахме реда!
Играехме на бридж и пеехме песните
на Бийтълс, Енималс и Стоунс
и няма да забравиме тези времена,
защото бяхме наистина страхотна махала!
Хей, момчета...
Хей, приятели...
После пораснахме и всеки се отвя.
Някои заминаха, а други все така
останахме да търсим тука светлина,
която често осветяваше отсрещната страна.
Родиха се децата, пораснаха и те.
Трудно ни разбират и защо ли пък не.
А ние все се питаме, дали
не сме си същите, ония будали?
Хей, момчета...
Хей, приятели...