Гледай видеото
Оригинален текст
Отгледан от сърна
той управлява 300 години,
родът му бе Дуло,
годината Дилом Твирем.
Авитохол князът Български.
Тя цяла в злато грее
с месец на гърдите.
Със огнено чело
и куп звезди.
Наричат я вълшебна,
със слънце е покрита,
отгледала
прабългарския княз.
Когато вятъра задуха,
и люлката му залюлее,
гората, птиците за него пеят.
Вечерницата щом изгрее
сърна го кърми, месец тлее
и цяла нощ над него тя ще бди.
Тя момъкът отгледа,
и коня му доведе
и после тръгна тя
на дълъг път,
със конницата страшна
на таз земя прекрасна,
превела тя
прабългарският род!
Когато вятъра задуха,
и люлката му залюлее,
гората, птиците за него пеят.
Вечерницата щом изгрее
сърна го кърми, месец тлее
и цяла нощ над него тя ще бди.