Оригинален текст
Бодът като роза в спринцовките
и ухаят, ухаят.
С тях онези странници
отиват на някъде и мечтаят.
Останаха, без дом душите ни
и отлитнаха, на някъде,
с кървящи ръце, чупят дните си
любимите хора, в тях разпиляха се.
Припев:
Студът е навсякъде в града.
Ти искаш другите да си вървят.
Не казвай "Сбогом" за последен път.
По-добре счупи, по-добре счупи иглата във леда. (х2)
Студът е навсякъде в града
и виж исзтрива любовта.
Нима ще си слаб и ще заспиш?
По добре счупи, по добре счупи иглата във леда.
Бодът като роза в спринцовките
и ухаят, ухаят.
С тях онези странници
отиват на някъде и мечтаят.