Оригинален текст
След полунощ
влиза в моята стая -
Луната...
.. и ме вика вън да играем,
и хич не вярва, че цял ден
съм скитал...
По обувките прахта
ще отмине в утринна роса.
Дълго чакала е
да ме види пак,
упорита е,
вика ме...
И хич не вярва,
че цял ден съм скитал...
Ще трябва да реша.
Няма как -
пропускам съня.
Очите плискам с вода
и излизам навън.
Тя се смее,
ще играем,
а пък всички други спят.