Гледай видеото
Оригинален текст
Поглъщам евтиния сандвич,
с питателност на куп лайна.
И знам пропаднал съм отдавна,
пропаднал съм, но к'во от т'ва!
Нима светът не е пропаднал,
нима не е ръждив дъжда?
А който иска да се радва -
аз нямам зъби, но ръмжа!
Припев:
Празен мозък, съсипани, ограбени мечти
последен тласък, преди да влезеш в гроба ти
Сгърчен здраво в малката си тясна дупка -
пак смърдиш, пак смърдиш!
Молиш някой за целувка -
не вървиш, не вървиш!
Обикновените глупаци
безкрайно искат да не са
поне така обикновени
но пак си бъркат в носа.
И тъй в убийствената скука
опитваш се да си красив
Тъпакът ръфа от суджука
а ти се чудиш кой е крив?
Припев: ...
Почувствах се отново празен,
но кой от т'ва ли го боли
и пак гъсеницата лази,
а иска и се да лети.
Спокоен си но май не стига,
доволството да чувстваш ти
със самочувствие на гнида
сред купчината от бълхи.
Припев: ...
Към дъното на тъмна сянка
потъваш бавно, но уви
удавник хваща се за сламка,
но сламката ще се строши.
В метила плаваш за утеха
в компания на куп мърди.
Навлечен в болничните дрехи
си мислиш само, че твориш
Припев: ...
участва в албуми: Хиподил - Нек'ъф ужас, нек'ъф ат (1994), Хиподил - Тъ'пест!
рок