Оригинален текст
Всеки ден
пада някой уморен,
пада някой повален
по своя път.
Всеки час
губим нещичко от нас,
губим нещо ти и аз
по своя път.
Всеки миг
виждаш нечий тъжен лик,
чуваш нечий страшен вик
по своя път.
Докога
ще вървиме през мъгла,
ще пълзиме сред блата
по своя път?
Припев:
Във нас крещят душите ни,премазани от самота
и мечтите живяли във нас
ни напуснаха много преди
да откриеме всички лъжи.