Гледай видеото
Оригинален текст
Тихо измъквам се навън
дълго те чаках да заспиш,
мен не ме хваща вече сън,
знам никога ти неще простиш. (х2)
По-силна от мен, е любовта ми нощ и ден.
По-силна от теб, щом съдбата ме зове.
А как защо аз родена съм жена,
че от тоя сладък зов трепва моята душа.
Припев:
Може да си моят господар,
падишах дори, падишах дори.
Но не можеш да ме върнеш ти
в златна клетка там даже и за миг.
Може да си моят господар,
падишах дори и султан дори.
Но не можеш да ме върнеш ти
в златна клетка там даже и за миг (х2)
Нашата обич изгоря,
кой е виновен ти кажи,
друг да запали в мен изкра,
жадно сърцето си аз открих. (х2)
По-силна от мен, е любовта ми нощ и ден.
По-силна от теб, щом съдбата ме зове.
А как защо аз родена съм жена,
че от тоя сладък зов трепва моята душа.
Припев:
Може да си моят господар,
падишах дори, падишах дори.
Но неможеш да ме върнеш ти
в златна клетка там даже и за миг.
Може да си моят господар,
падишах дори и султан дори.
Но неможеш да ме върнеш ти
в златна клетка там даже и за миг (х2)
Припев: (х2)