Гледай видеото
Оригинален текст
В бяла мраморна тишина
отеква ехото на нашето сбогом.
С нови белези от самота
ще мога ли да обичам отново.
Припев:
Твърде много пъти имахме всичко
очите ни от ревност не виждаха това.
Твърде много пъти не казвахме нищо
сърцата ни от гордост не изпитваха вина.
Фалшиви струни за финал
утихват (???) на времето
щом толкова любов съм дал
ще мога ли да обичам отново.
Припев:
Твърде много пъти имахме всичко
очите ни от ревност не виждаха това.
Твърде много пъти не казвахме нищо
сърцата ни от гордост не изпитваха вина.
Обвинявам те, обвиняваш ме
как стигнахме до път без изход.
Наранявам те, нараняваш ме
как така помежду ни скъса се всичко,
всичко...
Припев:
(x2):
Питам те как така стигнахме до тук сега
загубихме и двамата, повярвахме на ревността.
