Гледай видеото
Оригинален текст
Може би исках да видя в очите ти
пламъка който гори.
Може би исках да бъда мъжа,
който ръката ще ти държи.
Може би исках да бъда разбран
може би исках - не стана така.
От очите ми сълзи - черни катран
остана си празна мойта ръка.
Припев: (x2)
Желая докрая
да си моята жена.
Желая докрая
ела си тук сега.
Опитах да бъда какъв ли не
само за да ти е добре
и се чудех колко още мога
убиваше ме бавно като дрога.
Веднъж не ме попита как ми е
искаше само Cartier
Louis, Prada в гардероба
може би такъв бе залога.
И моите приятели бяха прави
да бягам бързо от теб,
но аз се скарах с тях,
ах какъв съм глупак.
Вярвах, че може да обичаш безусловно
не знаех, че да бъда с теб е толкова отровно.
Така и не разбрах кога влезе ми подкожно
обаче пожелавам ти същото подобно.
И не мога вече да погледна в твоите очи
последно сбогом заявявам на мръсните лъжи.
Може би исках да видя в очите ти
пламъка който гори.
Може би исках да бъда мъжа,
който ръката ще ти държи.
Може би исках да бъда разбран
може би исках - не стана така.
От очите ми сълзи - черни катран
остана си празна мойта ръка.
Припев: (x2)
Желая докрая
да си моята жена.
Желая докрая
ела си тук сега.
Не искам да виждам лицето ти повече
вече ме няма, а твой да съм можеше.
Режа ги снимките, режа напук
няма да стъпиш повече тук.
Същия не съм, вече съм друг
пътя поех, за тебе съм дух.
Телефона да звънне, няма да чуя
всичко ми взе, аз оставям ти...
Тишината в мен, достатъчно говори
тая грешка с теб надали ще се повтори.
Време беше да вдигна тез проклети щори
да изживея милион нови истории.
Обичах да чувам обичам те
да се потапям в очите ти,
да ти споделям мечтите си
мислех че ще е завинаги...