Гледай видеото
Оригинален текст
Аз зная без усмивка и без вест,
ще дойде този ден,дъха ми ще спре.
Съдбата ми смирено като сън,
по теб и в този свят ще ме отведе.
Неказани куп неща ще хвърлиш с мен в пръстта,
но не плачи, ще се срещнем пак.
От болка и от радост съм лишен,
за туй от този ден да плачеш недей.
Каквото взех оттук, потъва с мен,
сега е твоя ред - за двама живей.
Неказани куп неща ще хвърлиш с мен в пръстта,
в погубени мигове ще търсиш спомен бял,
но не плачи, ще се срещнем пак.
След време ако някой побелял,
мой приятел остарял попита за мен.
Ще знам, че не напразно съм живял,
когато ти с добро си спомниш за мен.