Гледай видеото
Оригинален текст
Да моля! Ало, как си?
Любовта си знае своето и това е,
вместо теб, тя избира, тя от сбогом не разбира.
Любовта си знае своето и това е
и душите ни съблича, него истина ме обича.
Твоя телефонен звън, твоето нежно "Ало, как си?" и на себе си не съм в ума ми как си?
Вижте бях забравила и преодоляла, Боже как те искам като полудяла.
И отново не мога да дишам, нетърпелива за устните ти, за твоите пръсти по косите ми,
не, не питай дали те обичам, целувай бавно душата ми ти и пак съм луда, и пак съм твоя.
Любовта си знае своето и това е,
вместо теб, тя избира, тя от сбогом не разбира.
Любовта си знае своето и това е,
вместо теб ме съблича, него истина ме обича.
Твоя телефонен звън, твоето нежно "Ало, как си?" и на себе си не съм в ума ми как си?
Връщат ми се спомени, гонени с води ми, пак ли полудявам, Господи кажи ми.
И отново не мога да дишам, нетърпелива за устните ти, за твоите пръсти по косите ми,
не, не питай дали те обичам, целувай бавно душата ми ти и пак съм луда, и пак съм твоя.
Любовта си знае своето и това е,
вместо теб, тя избира, тя от сбогом не разбира.
Любовта си знае своето и това е
и душите ни съблича, него истина ме обича.(x2)