Оригинален текст
Φταίει ο ήλιος που γέρνει,
μου φταίει, είσαι σκοτάδι, σε φέρνει.
Φταίει η νύχτα που όνειρα κάνει,
μου φταίει που ποτέ δεν σε φτάνει
και φταίει η ψυχή που παλιώνει
και κλαίει για ο,τι πια τελειώνει.
Φόβοι, σα θεατές γύρω γύρω
ποντάρουν σε ακόμα έναν γύρο.
Μακάρι όσα είπα σε σένα να μην τα’χα πει,
μακάρι όσα είδα από σένα να μην τα’χα δει.
Μα εδώ, να θυμάσαι στο τέλος πως όλα πληρώνονται εδώ,
αν η μοίρα υπάρχει θα κάνει το λογαριασμό,
τη βιτρίνα που έχεις για όλους θα σπάσει,
την απάτη που αγάπη ονομάζεις θα πάψει εδώ.
Τελικά ίσως φταίω για όλα μονάχα εγώ,
που αγκάλιασα έτσι ένα λάθος σα να’ταν μωρό.
Φταίει που είν’ η λύπη μου τόση,
μου φταίει που θυμάται την πτώση.
Φταίει που το μυαλό αρμενίζει,
μου φταίει που στα ρηχά με γυρίζει
και φταίει ο μικρός ουρανός σου
που κρύβει το μεγάλο γκρεμό σου.
Φταίει που είν’ η ζωή μια αρένα,
στην πάλη εμείς δεν είμασταν ένα.
Το «γιατί» με καίει,
καθετί μου φταίει,
μια εσύ και μια κι εγώ.
Μα αν η μοίρα υπάρχει,
πια το λόγο θα ‘χει
κι ίσως να δικαιωθώ.
Φταίει που είν’ η λύπη μου τόση,
μου φταίει που θυμάται την πτώση.
Φταίει που το μυαλό αρμενίζει,
μου φταίει που στα ρηχά με γυρίζει
και φταίει ο μικρός ουρανός σου
που κρύβει το μεγάλο γκρεμό σου.
Φταίει που είν’η ζωή μια αρένα,
στην πάλη εμείς δεν είμασταν ένα.
Превод
Научих се да приемамЗагубата
Празнотата
И научих за себе си
Че не съм роден наполовина, да търся другата си половина
Роден съм цял
Не е ли твоя вината, мила?
Това е вината ти…
Виновно е Слънцето, че залязва
Виновно ми е, че си тъмнина и те носи
Виновна е нощта, че създава мечти
Виновна ми е, че никога не те достига
И виновна е душата, че остарява
И плаче за нещо, което е вече приключило.
Страховете са като зрители наоколо
Залагат на още един рунд
Да можеше, каквото ти казах, да не го бях казвал
Да можеше, каквото видях, да не го бях видял от теб
Но тук, помни, накрая всичко се плаща
И ако има съдба, тя ще си направи сметката
Лицемерието ти към всички ще се счупи
И измамата, която любов наричаш, ще приключи тук
В крайна сметка, за всичко може би съм виновен аз,
Че прегърнах грешката така, сякаш е бебе
Виновна е мъката ми, че е толкова
Виновна ми е, че ми напомня падането
Виновен е умът, че плава
Виновен ми е, че в плиткото ме връща
И е виновно малкото ти небе
Че крие голямата ти пропаст
Виновен е животът, че е арена
И в борбата не сме едно
„Защо“ ме изгаря
Всичко ми е виновно
Веднъж ти, веднъж аз
Но ако има съдба
Ще има причина
И може и да ме оправдае.
