Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Giorgos Giannias

Giorgos Giannias

Pano sta sirmata / Πάνω στα σύρματα

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Άφησα τη δύναμή μου
μέσα στην απάρνησή σου να ξοδεύεται
κόλλησα το άδειο βλέμμα μου επάνω στο κενό
Στην απρόσμενη φυγή σου
κάθε μέρα η καρδιά μου παγιδεύεται
σ έχω πια απέναντί μου το χειρότερό μου εχθρό
Πρέπει κάτι να κάνω για να βγεις απ το αίμα μου
μία γενναία πράξη δε φοβάμαι πια το τέρμα μου

Πάνω στα σύρματα
λες και τρελάθηκα
σα τα πουλιά παλεύω πάλι να σταθώ
δίχως τα χέρια σου
αυτά τα άδικα
μήπως μια μέρα πως πετούσα θυμηθώ
Πάνω στα σύρματα
άλλο ένα Σάββατο
ακροβατώ κι ανησυχεί η γειτονιά
σα κάτι ασήμαντο
βλέπω το θάνατο
όσο δε σ έχω στη δική μου αγκαλιά

Δρόμους άνοιξα και πόρτες
την ψυχή μου να διασχίσεις δε φοβήθηκα
άφησες στο πέρασμά σου σκόνη και καμένη γη
Πρέπει κάτι να κάνω για να βγεις απ το αίμα μου
μία γενναία πράξη δε φοβάμαι πια το τέρμα μου

Πάνω στα σύρματα
λες και τρελάθηκα
σα τα πουλιά παλεύω πάλι να σταθώ
δίχως τα χέρια σου
αυτά τα άδικα
μήπως μια μέρα πως πετούσα θυμηθώ
Πάνω στα σύρματα
άλλο ένα Σάββατο
ακροβατώ κι ανησυχεί η γειτονιά
σα κάτι ασήμαντο
βλέπω το θάνατο
όσο δε σ έχω στη δική μου αγκαλιά

Превод

Оставих силата си
Докато се отричам от теб да се изчерпи
Забих празния си поглед право в пустошта
След неочакваното ти тръгване
Всеки ден сърцето ми е в капан
Имам най-лошия си враг срещу мен
Трябва да направя нещо, за да те изкарам от кръвта си
Смело действие, не се страхувам вече от своя край

По жиците
Сякаш съм луд
Като птиците се боря пак да остана
без ръцете ти
Онези, несправедливите
Може пък някой ден, че съм летял, ще си спомня
По жиците
още една събота
обикалям и тревожа квартала
Като нещо незначително
Виждам смъртта
откакто те нямам в прегръдката си

Пътища отворих и врати
Че ще съсечеш душата ми, не се тревожех
Остави по теб прах и изгоряла земя
Трябва да направя нещо, за да те изкарам от кръвта си
Едно смело действие, не се страхувам вече от края си

По жиците
Сякаш съм луд
Като птиците се боря пак да остана
без ръцете ти
Онези, несправедливите
Може пък някой ден, че съм летял, ще си спомня
По жиците
още една събота
обикалям и тревожа квартала
Като нещо незначително
Виждам смъртта
откакто те нямам в прегръдката си
Зареди коментарите

Още текстове от Giorgos Giannias