Гледай видеото
Оригинален текст
В тоз дом съм единадесет лета…
Четвъртият етаж е моят замък -
аз отвисоко опознах света;
до болка зная всеки храст и камък;
аз знам вкуса на детските сълзи;
а мой приятел тук е самотата…
Но винаги копнежът в мен гори
поне веднъж и ти да ме погалиш!
Припев:
А аз дори не знам коя си ти,
но вярвам, че си нежна и красива.
Не знам какви са твоите черти,
дори не знам, дори не знам дали си жива?
И търся твойта длан и твоя глас;
поне за ден или един час само
да мога да се сгуша в тебе аз,
да те прегърна и да те целуна мамо!!
Минават дни, безкрайно дълги дни,
а аз стоя до светлия прозорец…
И все шептя, и моля: “Погледни,
не знаеш ли, че аз те чакам горе?”...
Припев: