Оригинален текст
Легнала ми е Дафина
под дърво, под дафиново /2/,
под клонче, под маслиново.
Силен ми ветер задуха,
ситна ми роса зароси,
ми скърши клонче маслино,
удри Дафина сред чело
мегю две веги писани,
мегю две бузи цървени.
Сепна се мома, събуди
и жално-милно заплака.
Като плачеше, велеше
и ситни сълзи ронеше:
- Девет години миная,
откак се мама помина,
насън се мама присъни
и на Дафина велеше:
"Дафино, ожени ли се,
Дафино, задоми ли се?
Ако не си се женила,
бързо при мама да дойдеш,
там ще те мама ожени
за бели божи ангели."