Гледай видеото
Оригинален текст
Навън реве виелицата снежна,
градът от мрак и мраз е завладян,
а нашата любов е нежна, нежна,
като в тургеневски роман.
Разкъсва старата мансардна стряха,
тополата се гуши до зида,
навярно с надежда плаха, плаха,
и да се притури от студа.
Единствено до мен този вихър не стига,
не стига — вледеняващ и свиреп,
и в моето сърце е тихо (×2),
защото в мрака съм до теб.
И мен ми стига стряхата мансардна
и стаичката в стария таван,
щом нашата любов е вярна, вярна,
като в тургеневски роман.
