Гледай видеото
Оригинален текст
Сякаш сън. Сякаш дъжд.
Сякаш сняг и пролет и лято, и есен и зима.
Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпа синя.
Непрежалена тъжна зора
като яребица се заобажда
и една ароматна шега
почна лекичко да се възразжда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи
вероятно да те преживея
а дуушата виновно,виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятъра вятъра вейна едва
пиле някакво изписука.
Ах,каква синева,синева
сме забравили някаде тука.
Синева. (х4)